Да поговорим за… творческият Аз

Признавам си, че не съм достигнала до момента със самопризнанието и някак ме е страх да се доближа до тази граница, тъй като то би поставило нещата в реалната сфера, а някак се чуствам защитена от провал, докато все още  не съм признала с какво съм се захванала в този живот. Отне ми време, години и желанието не беше достатъчно силно пред чуството за самосъхранение (кой ли не се е отказвал от артистичните професионални сфери от … чисто и просто страх).
Къде точно обаче е границата межу тези две противоположно стоящи реалности.   Доклко самопризнанието е стъпка до високото его (онова от което се пада най-дълго) и доколко самокритиката е ножът, който набивате бавно в гърба на своята творческа личност. Леко шизофренично, или?
Ако говорим за личен опит – моето coming out art party започна процеса си с този блог и тече упорито в google+ в момента. Обмяната на опит, коментари, удоволствието да срещнеш преуспяли фотографи и приемането на критика (въпреки че все още рядко се натъквам на подобна…жалко и това трябва да се учи), са чудесен старт за вашата уплашена креативна личност. Изкуството е нещо субективно и не твърдя, че е достъпно до всеки индивид, но ви обещавам, че критичното е по-голям чук в главата от повдигнатата брадичка. То е един вид самоунищожение – губите представа за себе си, способностите си и провалът се степенува – “Провал на степен 7-на”. То е като константа, а егото е променлива. Ще се случва често вашето самоуважение да ви оставя или да бъде потиснато от друго такова, също толкова важно самоуважение. Точно както се изкачват стълби – без значение къде, как и кога, все някога трябва да слезете по същите такива (или други, зависи ситуацията). И все пак това са 2 емоции, които съпреживяват всеки успех или провал в сферата на вашето хоби/бъдеща професия (надяваме се). Един труден урок, който трябва да бъде усвоен, за да се постига някакъв вид баланс в късните часове на по-специфични нощи.

И ето ни, срещаме Истината, достигаме центъра на света, най-накрая се заговаряме за вашата страст – дали е рисуване, музика, фотография или .. медицина. Ако прекарвате всяка минута, мислейки за нея – време е да стигнем до фаза “операция”, а ако отвреме на време изпадате в дупки, не пипвате своята страст и не я угоявате с духовни ястия и като цяло пренебрегвате креативното в себе си – време е да си бием един шамар и да стиснем зъби. За страха можем да си говорим много – той е изпепеляващ и толкова хитър, че понякога изчезва усещането за него и се случва едно чудо, което аз наричам “разумно обяснение”. Някаква причина, следствие или извинение… И времето си тече без видим проблем, но някъде вътре дълбоко – едно усещане за некомфорт.
Важното е да не забравяме да подхранваме, защото иначе губим битката със самите себе си – едно неприятно чуство на изгнание и разочарование, а никой не желае да изпада в подобна ситуация… В крайна сметка стигаме до субективното в арт-а. Стигаме до толкова дъвкания факт, че не можеш да впечатлиш всеки, че все някои ще погледне на криво (под вежди) и ще отрече твоите стъпки нагоре. НО!

Едно негативно мнение не повлиява на качеството на творбата ти, а на начина ти на мислене. 

А за критиката - все някъде, някои от всички хейтъри може да ти помогне с добър съвет..